Канят се всички, които обичат да пътешестват по неизвестни за тях сакрални места, обичат да са сред природа и планини, да посещават древни замъци, необикновени църкви и топли минерални източници, в поход па Кръста на катарите.
Първоначално походът е бил замислен за рускоговорящи – написах книга за тези места на руски, но след време, изучавайки още по-дълбоко историята на тези места, осъзнах, че това би трябвало да заинтересува българите.
И … разбрах за съществуването на маршрут „Кръст на катарите“ от един познат – българин, съвсем случайно, когато през 2025 година готвех се да посетя за пореден път юго-западна Франция. Направих справка в ChatGpt и успях да получа невероятни знания за този маршрут, минах по него, и след като отново през пролетта 2026г. отидох до Окситания, дори написах книга „Крет катаров и Узел Света“.
Защо походът ще е интересен за българите?
Защото катарите са се появили в Окситания благодарение на богомите, за които толкова малко се разказва в българските учебници по история в училище, докато в книгата на Жан Маркал „Монсегюр и загадката на катарите“ (оригинално заглавие: Montségur et l'énigme cathare) връх Бугараш край селцето Рен-ле-Шато (Rennes-le-Château) се пише следното:
„И накрая – Бюгараш.
Това е името както на планински връх с височина 1230 м, така и на селище, разположени югоизточно от Рен-ле-Бен. Вероятно планината дължи името си на селото.
Какъв е смисълът на този топоним, който съвсем не е уникален, тъй като южно от Тулуза се среща във формата „Бугарош“ (Bougaroche), а край Бордо – във формата „Бугараш“ (Bougarach)?
Коренът би могъл да бъде германският burg, означаващ „крепост“ (еквивалент на келтското duno), но в древността този корен никога не е бил използван в Окситания.
Много по-вероятно е тук трябва да се търси дума, произлизаща от етнонима, дал през Средновековието форми като bulgari, bugares, burgars, bougres, както и съвременното френско bulgare (българин, български).
Хрониките от VIII век разказват за сблъсъци между франки, авари и българи. А през 1201 г. един монах от абатството Сен-Мариан в Осер споменава за „ерес, наречена българска“, както и за „еретици, наричани българи“.
През 1207 г. същият монах пише, че „ереста на българите се е разпространила“.
Относно тези български еретици не може да има никакво съмнение: това са катарите, за които днес е безспорно доказано, че са наследници на богомилите – еретици, произхождащи от България, преминали през Византия, преди да се разселят из Западна Европа.
Следователно името „Бюгараш“ би могло напълно основателно да напомня за първоначалното заселване на „бугрите““.
Още няколко факти, които придават на този поход приключенски дух в стила на Индиана Джоунс:
1. Съгласно статия „Загадките на Рен-ле-Шато (Франция) или какво е търсила „Аненербе“ в Пиренеите“
Рен-ле-Шато (Франция) е едно от най-загадъчните места на планетата. Тук се преплитат тайните на катарите от XIII век, загадката за произхода на династията на Меровингите (IV–V век), историята за отношенията между Иисус и Мария Магдалена (I век), мистерията около абата Беранже Сониер от края на XIX и началото на XX век, както и множество други неразкрити загадки.
Мястото е толкова необичайно, че по време на Втората световна война „Аненербе“ — организация, съществувала в нацистка Германия през периода 1935–1945 г. и занимаваща се, наред с други неща, с изследване на различни мистични и езотерични явления — изпраща тук специална експедиция. Освен учени, в състава на групата влизат и голям брой миньори и специалисти по подземни съоръжения и изработки.
2.Съгласно информация от интернет: Романът „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун е художествена измислица, която заимства своите най-важни конспиративни теории и мистерии от френското село Рен-льо-Шато и неговия абат Беранже Сониер.
3. Връзката между богомилите и катарите (известни още като албигойци) е една от най-значимите духовни и исторически нишки, свързващи Средновековна България със Западна Европа. Катарството е пряко идейно и организационно продължение на българското богомилство, което се разпространява на запад през XI-XII век. В Западна Европа катарите често са били наричани директно "бугри" (bulgari), което е ясна историческа следа за техния произход.
Както някога „Аненербе“ е търсила златни съкровища по тези места, така и днес мистериите за златни съкровища вълнуват умовете на хората.
Съгласно данни от Уикипедия:
След смъртта на загадъчния абат прислужницата му Мари Денарно изгаря всички негови лични документи и продава „Бетания“ (Bethania) на Ноел Корбю. Същевременно тя неведнъж повтаря:
„Вървите върху злато, без дори да подозирате това!“
Мари Денарно обещава да разкрие общата тайна, която са пазели с абат Сониер, но така и не изпълнява обещанието си.
Хората и до днес търсят злато по тези места, макар че мнозина изследователи изказват мнение, че тя е имала предвид златото на ефира.
4. Връзката между Марсилското таро и реконструкцията на църквата в Рен-льо-Шато е сред най-интригуващите езотерични загадки. Според алтернативни теории, абат Беранже Сониер е използвал символиката на картите, за да кодира послания в интериора и екстериора на църквата „Света Мария Магдалена“.
Основни паралели и скрити символи
- Статуята на дявола и карта "Дяволът" (Аркан XV): Един от най-обсъжданите елементи е каменният Visigothic стълб, който служи за основа на статуята на Дева Мария, и фигурата на Дявола, поддържащ купела със светена вода. Тълкувателите свързват тези образи с Аркан XV (Дяволът) и Аркан XVI (Кулата), разглеждани в Таро като символи на посвещението, сянката и разрушаването на старите догми.
- Черно-белите плочки на пода: Шахматният под на църквата често се свързва с мистичния път, изобразен в Аркан I (Фокусникът/Магьосникът) от Марсилското таро, представляващ баланса между дуалността (добро и зло, бяло и черно) и контрола над материалния свят.
- Скулптурите и тайният код: Позите и жестовете на статуите на светците в църквата (включително самата Мария Магдалена) понякога се разглеждат като позициониране, което съответства на жестовете на фигурите от Старшите аркани. Смята се, че Сониер е подредил тези елементи така, че да образуват път, подобен на подреждането на картите.
Пътят на поклонника и Таро
В езотеричните среди се счита, че цялостната реконструкция на комплекса в Рен-льо-Шато (включително кулата Магдала и Вила Бетания) всъщност пресъздава пътя на "Глупака" (Аркан 0/XXII) през останалите аркани. Според тази хипотеза, Сониер е бил посветен в тайни общества и е превърнал църквата в триизмерен инструмент за духовно израстване, вдъхновен от херметичната традиция на Таро.
Защо походът се казва „Тайната спирала“?
Защото съгласно древните източници по Кръста на катарите - през замъците, църкви и пещери и бани се върви по спирала.
Спиралата символизира не само външното пътешествие, но и вътрешния път на човека – преминаване през различни нива на съзнание, пречистване и пробуждане.
Какво предстои по време на маршрута?
Ред на преминаване на катарския маршрут е движение по двойната спирала и вертикалата на Матрицата:
Съграсно древните източници маршрутът на катарите не представлява просто кръст, а триизмерна структура на Светлината, изградена от:
- Двойна спирала
— хоризонталната ос на пречистването и възстановяването; - Централна точка
— Rennes-le-Château, където Лъчите се съединяват; - Вертикален Лъч
— дълбинните врати: замък Усон (Usson), пещерата на Магдалина (Grotte de la Madeleine) и пещерата на Веста (Grotte de Vesta).
Първи кръг на спиралата:
Първи ден
Монсегюр (Montségur) (централната северна точка на Кръста) – мястото на Огъня на Духа.
Не е предвидено изкачване до крепостта. Ще посетим мястото, където в подножието на Montségur са били изгорени 225 катари. Ще поднесем цветя в тяхна памет.
След това продължаваме към замъка Керибюс (Château de Quéribus) (южната дясна точка на Кръста).
Следва замъкът Пейрепертюз (Château de Peyrepertuse) (западната точка на Кръста).
По възможност и ако времето позволява, ще посетим Приоратът на Свети Мартин (Prieuré de Molhet).
Оттам се открива впечатляваща гледка към замъците Quéribus и Peyrepertuse, разположени от двете страни на хълмовете. Техните силуети се виждат на хоризонта и в лъчите на залязващото слънце създават незабравима картина.
Втори ден
Замък Падерн (Padern) (югозападната точка на Кръста).
Това е мястото на най-дълбоката тишина – пространството на защитеното вътрешно уединение.
Следва посещение на Точката на освобождаването – място за освобождаване от старите негативни енергии.
Това е енергийна зона без закрепена структура, място, където никога не е имало замък. Символично това е мястото, където Пътят изчезва, за да се роди отново.
След това ще имаме възможност за къпане в Банята на Кралицата в Rennes-les-Bains – естествен минерален басейн с топла вода, достъпен безплатно.
Следва време за почивка.
Втори кръг на спиралата:
Трети ден
Сутринта предстои изкачване до Montségur към Храма на Слънцето.
След това маршрутът преминава отново през замъците Peyrepertuse и Quéribus.
Следва завръщане в градчето Rennes-les-Bains.
Четвърти ден
Пътуване до селцето Рен-ле-Шато (Rennes-le-Château), посещението на църквата и музея на Беранже Сониер.
Вечерта е предвидено къпане в Купалнята на Кралицата в Rennes-les-Bains.
Следва време за почивка.
Вертикалният Лъч — слизане към Същността:
Пети ден
- замък Usson – приемане на вътрешния огън на Духа (активиране на огнената решимост);
- Grotte de Vesta – слизане към женското ядро на Земята (приемане на собствената дълбинна телесност и сила);
- Grotte de la Madeleine – приемане на Тайното Слово (откровение на Духа и Душата);
- Vallée des Magiciens – при възможност е добре човек да застане бос или с крака върху камъка в реката.
Нощувка.
Шести ден
Сутринта – финално посещение на Rennes-le-Château като точка на обединение на всичко преживяно – Лъча, Паметта и Източника.
Това не е влизане „в храм“, а обединяване на себе си – на физическо, духовно, звездно и земно ниво.
Посещение на естествените топли извори под Rennes-les-Bains, край река Sals – Банята на Кралицата.
Седми ден
За желаещите е предвидено посещение на замъка Puilaurens.
По желание и самостоятелно могат да бъдат посетени:
- Limoux – градът, в който се намира храм с фрески и статуи, посветени на Мария Магдалена, известна на местните като Златната Мария;
- Foix – градът, музеят и замъкът на графовете на Foix;
- Grotte de Lombrives - е най-голямата естествена пещера в Европа, разположена в департамент Ариеж във френските Пиренеи (близо до Юсат-ле-Бен и Тараскон сюр Ариеж). Тя е известна със своите гигантски зали със сталактити и сталагмити, праисторически гробници, катакомби, впечатляващи скални образувания и дълга история на човешко убежище.
---------------------------------
Облеклото и обувките трябва да са удобни.
За желаещите да застанат върху камъка в реката във Vallée des Magiciens е препоръчително да носят меки обувки за водни спортове или за преминаване през планински потоци, с подметка, която не се хлъзга.
Необходимо е всеки да носи със себе си вода и храна за деня.
Препоръчително е също да носите чаени свещи, запалка и малки камъчета – най-добре такива, които вече сте държали в ръцете си или са били част от ваши мъниста или украшения. Те могат да бъдат оставяни на сакралните места по маршрута като символична връзка с тях.
Водач на маршрута:
Светлана Светлая
Цената за воденето по маршрута се предоставя в лично съобщение.
Самолетните билети, настаняването и наемането на жилище се организират и заплащат самостоятелно.
Препоръчително е настаняването да бъде в района на Rennes-le-Château, в радиус от 5 до 20 километра.
Входните такси за замъците и музеите се заплащат на място от всеки участник.
Изкачването до Padern, къпането в Баняга на Кралицата и посещението на църквите са безплатни.
Походът ще се проведе през 17-23 август 2026 г.
За записване:
Пишете в лични съобщения на фейсбук https://www.facebook.com/vnutrennqqempatiq
или по емейл alexandrov_sl@abv.bg