Болгарский проф. Дамян Попхристов, книга "О богомилах из "Уст в ухо" (болгарский: "За богомилите от „уста на ухо“"):
P.S. Справка: Богомилы - это те, от кого пошли катары во Франции. Богомилы бежали от преследования во Францию.
"Что думают богомилы о Смерти и о Боге в связи с этим? Прежде всего, согласно их эзотерическим представлениям, Смерть для них — не конец, а лишь необходимый переход. Вспомните, что, когда я говорил о ритуалах посвящения, я упоминал, что на второй ступени посвящения — «Смерть» — целью является именно преодоление страха перед Смертью, чтобы достичь Свободы.
В своём отношении к смерти богомилы опираются и на некоторые цитаты из Библии (хотя многое другое в ней они отвергают, о чём я также упомяну). Вот несколько примеров — Книга Премудрости (2:24):
«Смерть пришла в мир через зависть Дьявола, и те, кто служит ему, поняли это на собственном опыте».
Это означает, согласно богомилам, что смерть — нечто вторичное, производное от материального, тогда как мы, люди, рождены как «Души для вечной жизни». И далее они продолжают свою мысль словами из Книги Премудрости (1:13–14):
«Бог не создал смерти и не радуется, когда гибнут живые, ибо Он создал всё для Бытия».
Для богомилов Смерть — это своего рода Воскресение, при котором зло превращается в добро — Материя в Дух. Поэтому не только Смерть, но и Бог не должны использоваться как пугало для внушения страха, за которым следует подчинение. Если вообще и нужно какое-либо «пугало», то им должна быть только «совесть» каждого человека.
Если Бог любит нас, как утверждает и Евангелие, то и мы должны любить Его, а не бояться Его. Кто боится возлюбленной или возлюбленного? Никто!.. если только он искренен.
А совесть — это голос из подсознания, то есть голос Души. Совесть не имеет ничего общего с умом и мозгом. Совесть — не «функция», не «элемент», не «составная часть» и не нечто подобное, возникающее вследствие деятельности мозга. Совесть — это вид энергии, которую наша Душа направляет к сердцу.
Именно там находится МЕСТО СОВЕСТИ, поэтому всё, что с ней связано, обычно носит и ЭМОЦИОНАЛЬНЫЙ ХАРАКТЕР. Именно из СЕРДЕЧНОЙ ЧАКРЫ энергия достигает головы, поступает в шестую и седьмую чакры и… лишь тогда мозг приводится в действие, чтобы «перевести» для земного ума полученную информацию, и чтобы мы смогли «понять», что говорит нам Совесть.
Вот каков путь Совести, а мы заблуждаемся, полагая, что она является чем-то, сформированным в нашей голове. И именно потому что Совесть приходит как энергия от Души, она никогда не вводит в заблуждение, никогда не идёт против Истины, никогда не действует нам во вред. Хорошо было бы всегда прислушиваться к своей Совести".
----------------------------------------------------
Я специально выделила большими буквами, что СОВЕСТЬ носит ЭМОЦИОНАЛЬНЫЙ ХАРАКТЕР и живет в ЖИВОМ СЕРДЦЕ, что еще раз подтверждает мне то, что я увидела в Окситании, Франция - только человеку, имеющему ЖИВОЕ СЕРДЦЕ и взрастившему в себе ЧЕТЫРЕ ДОБРОДЕТЕЛИ откроется то, что спрятано катарами там.
И еще, специально для левашовцев. Помню после ухода Н.В. Левашова приезжала к некоторым из штаба Движения РОД ВЗВ на курсы в Москву, и они меня все время осуждали за мою эмоциональность. Дескать, своей эмоциональностью я их опускаю на низкий уровень. А именно в этом живое сердце. И именно этим русский народ и уже не все славянские народы отличаются от всех других.
Так что отказ от эмоциональности - это Путь к ментальному зомбированию и закрытию сердца.
Светлана Попова, 07.10.2026г.
--------------------------------------------
Оригинал отрывка книги на болгарском:
Какво мислят богомилите по въпроса за Смъртта и Бог в тази връзка? Първо, за тях, според езотеричните им разбирания, Смъртта не е край, а само необходим преход. Спомнете си, че когато говорех за ритуалите на посвещението, споменах, че при втората степен на посвещение - „Смърт“ - целта е преодолява¬нето точно на страха от Смъртта, за да се достигне до Свободата. В отношението си към смъртта богомилите се опират и на някои цитати от Библията (макар че отричат много други неща от нея, които също ще спомена). Ето няколко примера - Мъдрост (2:24):
„Смъртта дойде в света чрез завистта на Дявола, и тези, които му служат го разбраха за тяхна сметка“
Това означава, според богомилите, че смъртта е нещо вторично, производно на материалното, докато ние хората сме родени като „Души за вечен живот“ и продължават мисълта си с - Мъдрост (1:13-14):
„Бог не е създал смъртта и не се радва кога гинат жи¬вите, защото Той е създал всичко за Битие“.
За богомилите Смъртта е вид Възкресение, при което злото се превръща в добро - Материята в Дух. Така че не само Смъртта, но и Бог не бива да се използва като плашило за всяване на страх, от който да следва подчинение. Ако въобще е нужно някакво „плашило“, то това трябва да бъде само „съвестта “ на всеки един човек. Щом Бог ни обича, както твърди и Евангелието, трябва и ние да Го обичаме, а не да се страхуваме от Него. Кой се страхува от възлюбената или възлюбения? Никой!...освен ако не е искрен. А съвестта е глас от подсъзнанието, т.е. глас от Душата. Съвестта няма нищо общо с ума и мозъка. Съвестта не е „функция“, „елемент“, „съставна част“ или нещо подобно, което следва от дейността на мозъка.
Съвестта е вид енергия, която нашата Душа изпраща към сърцето. Там е мястото на Съвестта, затова и всичко свързано с нея обикновено носи и емоционален характер.
Точно от сърдечната чакра енергията достига до главата, постъпва в шестата и седмата чакри и... и едва тогава мозъкът се привежда в движение, за да „преведе“ на земния ум получената информация и ние да „разберем“ какво ни казва Съвестта. Ето какъв е пътят на Съвестта, а ние се заблуждаваме, че тя е нещо формирано в главата ни. И точно по¬ради факта, че Съвестта идва като енергия от Душата, тя никога не подвежда, никога не е против Истината, никога не е в наша вреда. Хубаво би било да се вслушваме винаги в Съвестта си.